Креативната индустрия все повече набира мощ и превзема териотрии. Обяснението е просто. Дигитализацията на съвременния живот доведе до увеличаване на свободното време на хората, а те все повече искат да преживяват постоянни положителни емоции по всяко време и навсякъде. Точна както се случва чрез информалното образование / обучение / учене като неинституционализирано, неорганизирано, несистематизирано и неструктурирано натрупване на знания, развитие на умения и формиране на компетентности в процеса на живеене на хората от всички възрасти. По този повод предприемачите следва да се замислят как да превърнат всеки бизнес (включително извън креативната индустрия) в креативен. Ето няколко примера.
1
Предоставянето на медицински услуги не е само търговска дейност, но и поле за развитие на медицината и затова връзката с медицинските университети е пряка. А тяхната история се превръща в история на медицината, която е достоен обект за създаване на медицински музеи. През 1985 г. във Варна е открита „Музейна сбирка по история на медицината”, която днес е част от структурата на Медицински университет „Проф. д-р Параскев Иванчов Стоянов” – Варна.
Паметен медал на този университет, заедно с Паметен медал в чест на 100 г. на Медицинския университет в София (2017 г.), днес красят колекцията от подаръци в Музея по история на медицината, открит през 1990 г. към 260 годишния (2018 г.) Първи Московски държавен медицински университет „И.М. Сеченов”, по-известен като Сеченовския университет. Университетът е център за академично, научно и ресурсно превъзходство в системата на здравеопазването на Русия. Музеят към университета притежава Портретна галерия, колекции от нумизматика и знакови отличия (ордени и медали), медицински инструменти и прибори, лични фондове на медици, книжни паметници и нагледни пособия. В подаръчната сбирка може да се види и икона на Св. Йоан Рилски Чудотворец, небесен закрилник и покровител на българския народ, патрон на българските будители и на Фондация „Институт за информални иновации”.
Връзката с България е пряка. В колекцията на музея се намират два портрета на младия и утвърдения Николай Иванович Пирогов, който оперира и лекува в българските земи по време на Руско-турската война 1877-1978 не само руски войници, но и много българи. Паметникът му стои пред Сеченовския университет в Москва, а в София неговото име носи УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД – водещо в областта на спешната и бедствената медицина болнично заведение, по-известно като Пирогов.
2
Единственият у нас вечерен информационен всекидневник, излизал в годините на социализма в. „Вечерни новини”, е вече легенда. Но вечерката на Москва живее от 95 г. и е най-старият вестник на града, който не е преставал да излиза нито един ден, включително по време на войната. Днес в редакцията на „Вечерняя Москва” излизат 6 издания: ежедневно делово издание, седмичник за семейно четене, в. „Москва. Център” на Централния административен окръг, в. „Южные горизонты” на Южния административен окръг, в. „Новые округа” на Троицкия и Новомосковския административен окръг, в. „Москва вечерняя” – съвместен проект с Московското метро, който вечер се раздава безплатно в метрото. Редакцията редовно участва в Акцията „Ден без турникети”, която се провежда почти всеки месец в Москва. Огромното помещение на редакционните отдели събира стотици майстори на словото и печата, които не се притесняват от присъствието на „туристи” в редакцията, набирайки и отразявайки новините от мегаполиса, Русия и света. А мрежовата „Вечерка ТВ” работи по проекти като „Московско качество”, събиращ мнението на гражданите, „Народите на Москва” (100 народности), в който участват и чужденци с представители от посолствата. Оперативните събития могат да се следят на портала, поддържан от редакцията. Към нея работят клубове на младите журналисти, учителите и политолозите. Слоганът за 2019 г. е „Правим вестника заедно с читателите”.
3
Тази година изложбата за достиженията на народното стопанство, по-известна като ВДНХ, отбеляза своята 80 годишнина след мащабна реконструкция за връщане на историческия си вид в компанията на 50-те най-големи изложбени центрове в света. Заедно с парк Останкино, ВДНХ е разположена на 325 хектара, на чията територия са изградени 49 обекта – архитектурни шедьоври, признати за паметници на културното наследство. Днес легендарните исторически павилиони на отделните републики в състава на СССР са превърнати в съвременни музейно-изложбени проекти, включително с Дворец на бракосъчетанията. В Парка на занаятите работят 13 тематични работилници и производствени цехове. Няколко павилиона Экспо домакинстват на главните изложби и крупните форуми, концерти и срещи. Няколкото парка: Останкино, Ландшафтен, на знанията и на тематическите атракциони предлагат ежедневно занимания за всички възрасти. Оказа се, че в историята на комплекса има българско присъствие. Изготвилите „Лентата на времето” в Музея на ВДНХ са избрали за периода 1964-1967 г. снимка на първите държавни и партийни ръководители на България и СССР. Тук историята се уважава и съхранява, за да служи като отправна точка за иновативни проекти.
4
„България на длан – макети на открито“ е образователен културно-исторически проект, който чрез специално изработени умалени копия-макети на знакови сгради, представя България като част от европейското и световното наследство на ЮНЕСКО, събрано на едно място. Проектът набира популярност от 2005 г. с макети на закрито, но само на известни архитектурни обекти от цялата страна. А как изглежда това като карта на града?
Павилионът „Макет на Москва” е открит на 29.09.2017 г. на Люляковата алея на ВДНХ, а този месец излезе от реконструкция заради разширяването на представената територия – 368 кв. м., на която се представени 20 хил. сгради в мащаб 1:400. На картата могат да се намерят обекти, свързани с България: Паметникът на Кирил и Методий, Паметникът параклис на руските гренадири, паднали в боя под Плевен по време на Руско-турската война 1977-1878 г., Българският културен институт, българският ресторант „Баба Марта”. При проектираното следващо разширение на картата, в нея ще влезе и Посолството на Република България в Москва.
Павилионът е изложбен център за градоустройственото развитие на Москва „Мосградекспо” на департамента за градостроителна политика на града, който издава периодично печатни издания на отделни теми: Средновековно строителство (църкви, стените и кулите на Кремъл), Железопътните гари на Москва (9 за различните направление). Системата за управление на макета позволява да се фиксират отделни системи (Кремъл; уникални съоръжения; театри и киноконцертни зали; музеи и изложбени зали; булеварди, улици и мостове; хотели; храмове и манастири; реновация) или целият макет да се осветява в четири режима: ден, нощ, облаци и дъга. На всеки кръгъл час в работни дни и на всеки половин в празнични дни на голям екран се представят 5 светотехнически шоупрограми от 3 минути по темите: „История на Москва”, „Архитектурните стилове на Москва”, „Времената на годината”, „Мегаполисът Москва”, „Най-добрият град на земята” по песен със същото име от 1964 г. в изпълнение на Муслим Магомаев https://www.youtube.com/watch?v=GPrWON4vCzQ).
5
Бившият павилион „Земеделие” на ВДНХ днес е превърнат в Център „Слово” – ново изложбено и образователно пространство, което разказва за историята, настоящето и бъдещето на кирилската писменост. За разлика от открития през 2015 г. „Двор на кирилицата” в комплекс „Стара Плиска” в България, отличаващ се със своята физическа мащабност и основен акцент върху кирилицата, новият център предлага поглед върху словесността от древността до наши дни. А върху 12 платна са изведени основните исторически акценти, свързани с кирилицата от IX до XX в., съпоставени с главните събития на културния, духовния и политическия живот в Русия и света. Съвсем естествено е присъствието на България не само в исторически, но и в съвременен план със снимката на Националната библиотека и паметника на Кирил и Методий пред нея. Заслужава да се отбележи „Дървото на азбуките на основата на кирилицата”, в което съществен клон се пада на българската азбука. Еспозицията разполага с 18 тематични къта за интерактивно образование по пътя на информалното учене. Тук може да се общува реално с музейните експонати – да се пипат, да се сяда по тях, да се отварят шкафовете, за да се видят и чуят странни истории, да се слушат фолклорни приказки, поверия и песни.
6
Съществена част от Парка на знанията на ВДНХ заема образователния технокомплекс за деца и възрастни „Техноград”. Охладиха желанието ми да го разгледам с пояснението, че това не е изложба, а реално иновационно-образователно пространство с работилници в 5 сектора: Сервис (5 професии), Арт (13 професии), Пром (6 професии), Цифра (12 професии) и Урбан Техноград (13 професии). Предлагат се 5 направления на обучение: курсове, майсторски класове, ваканции с полза, екскурзии и Център за развитие на кариерата. В Центъра могат да се проверят склонностите към отделни професии, да се състави автобиография и да се планира кариерата, независимо от възрастта и образованието.
Не е ли дошло време работодателските организации в България да поставят началото за изграждане на подобни комплекси не само с образователни, но и с производствени цели. Професии се усвояват с правене, е не само с четене и гледане.
Предложените примери за креативен бизнес нито са сложни, нито невъзможни. Иска се полет на мисълта, стремеж към успех и предприемачески дух. Времето е дошло. Ресурсите – човешки, материални и финансови – трябва да се намерят.
