Напоследък някои медии публикуваха своеобразни речници на изразните средства, които използват днешните млади. Забележителното в тях не е, че поредното младо поколение иска да има свой собствен, понякога и „таен” словесен набор, чрез който да комуникира като в свои води. Всяко поколение има афинитет към създаване на специфичен език, чрез който да се утвърди като различно от това на своите родители. Това езиково явление винаги го е имало и ще продължи да го има, защото е естествен израз на потребността да се идентифицираш като се разграничиш, в случая от езика, на който те обучават да се изразяваш, установен като книжовен език. Езикът като средство за привличане на вниманието понякога е по-ефективен от визуализацията чрез модата в облеклото или аксесоарите.
Забележителното е, че тези речници са продукт на новата технологизирана среда, в която комуникацията просто върви без превод. Поради обстоятелството, че младите хора прекарват значителна част от своето време в тази високо технологизирана среда, използваните в нея термини стават естествена част от езика им. Те не намират за необходимо да търсят превод, който би забавил комуникацията, защото темпото на живот е изключително важен фактор за тях. Не малка част от тях ползват новата терминология и като професионален език в изключително бързо развиващия се сектор на информационните и комуникационните технологии. Точно тези технологии и техните ползуватели направиха чуждиците в част от лингвистичното пространство на новите думи в българския език (виж: Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин”. Пернишка Емилия, Диана Благоева, Сия Колковска. Речник на новите думи в българския език (от края на ХХ и първото десетилетие на ХХІ век). Първо издание, Наука и изкуство, София, 2010, 515 с.).
Вече не говорим за местни говори, наречия или диалекти, за жаргон, сленг или арго. Става дума за преплитане на официалния език, преподаван във формалното образование и използван в официалните държавни институции, със специфичните професионални термини (професионален жаргон) на голям списък от нови професии, появили се в края на ХХ век. Тези термини бързо навлизат и в ежедневния език, като водят до смислова промяна в контекстуалното поле на книжовния език.
Всъщност под език не се разбира единствено достъпната на човека семантично-граматична структура, която се изразява чрез определен набор от звуци и писмени знаци. Под език трябва да се разбира всяка смислена и разбираема логическа структура, която е достъпна за кръга от същества, които я владеят. Текстът е само една от формите на опредметеност на езика. Дори невербалното се нуждае от езика като релация между значението и смисъла, за да бъде разбрано. Саморазбирането на човека, включващо смисъла на неговия живот, смисъла да бъде, също предполага език, който можем да наречем език на живота.
Човешката ориентация в света се предзадава от езика, който борави с понятия. Опитът, който се постига чрез информалното образование като неорганизирано, неструктурирано и несистематизирано натрупване на знания, умения и компетентности в процеса на живеене, включително в професионална среда, е езиков опит. Езикът като трансмисия на опита превръща битието в съ-битие чрез разбирането.
Разбирането построява моста между всекидневните форми на познание (традиционни форми на поведение и мислене, символичност, мит, всекидневен език, всекидневно съзнание, практически правила за отношение и действие, емпиричен опит и експресивност) и науката като форма на познание (системност, теоретичност, всеобщност, непротиворечивост (логически език), научно съзнание, теоретизираност на сетивата, теоретичен опит и неекспресивност, получени в резултат на дългогодишно формално образование).
Например детето се ражда с потенциалната способност да овладее който и да е език, но то проговаря на езика, на който се говори в непосредствената му среда и най-вече езика, чрез който общуват хората, които най-пряко се грижат за него. По подобен начин детето бива “въвлечено” и в общочовешките нравствени норми, които регулират социалните отношения. С така зададените “еталони” човешкото същество започва да осмисля действителността около себе си, да я моделира (понякога по свой образ и подобие – антропоморфизъм, принцип на подобието) и изменя.
Често в еднакъв контекст различни субекти разбират един и същ обект (например картина) по различен начин в зависимост от личностните си характеристики – степен на теоретизираност на сетивата (образованост), ценностна ориентация, езикова подготовка, професия, емоционална нагласа, житейски опит.
Съвсем различна е ролята на езика в научната комуникация. Например философският език не е език за комуникация, схващана като инструментална ежедневност, която е само един от инструментите на информалното образование. Той е език за изразяване на метарефлексивни логико-методологични конструкти, които съ-съществуват в епистемологичното пространство като вариант за изразяване на многообразието от интерпретации на битието, мисленето и познанието. Философският език е средство за преподреждане на действителността по принципите на метарефлексивната рационалност. Той не е нито само обяснителен, нито само тълкувателен, нито само конструиращ. Той е и моделиращ език и като такъв има функцията да структурира мрежа от теории и концепции, които имат за цел да разтълкуват смисъла на битието и съ-битието.
Но и в този език са необходими промени. Конвенционалната философия, която си служи със “стандартни” мисловни конструкти, трудно може да обхване нестандартността на ставащото „тук” и „сега”. По всичко изглежда, че философията на ХХІ век трябва да заговори на нов език, който допуска:
- рязка смяна на значението на понятията, които влизат в необичайна употреба;
- нарушаване на установената логика на мислене и действие;
- подмяна на метафоричните пластове и включване към тях на езотеричните;
- разширяване и умножаване на смисъла на интерпретируемите факти.
Битието като онтологична предзададеност се “изговаря” чрез езика. А езикът, като създадена единна концептуална система, е опит да се преодолеят заблудите, които ни поднасят сетивата.
Езикът е логическа структура за изразяване на мисленето и като знак, код се подчинява на езикови закономерности. За да се превърне едно езиково явление в езикова норма се изискват доста всеобщи усилия и усет към езика като изразно средство.
Но и в езика могат да се породят иновации. Да се появят нови думи в българския език. Да се разкрие ново значение на вече известни думи. Да се обогати синонимното гнездо на определена дума. Да се направи нов оригинален превод на чужди думи на български език.
Заслужава си да се опита.
За смелчаците е нашият първи конкурс за иноватори, условията за който можете да намерите на http://iii-bg.org/blog/?page_id=45 .
Конкурсът е посветен на Световния ден на интелектуалната (духовната) собственост – 26 април.
Желаем Ви успех!
д-р Таня Желязкова – Тея
Председател на Настоятелството на
Институт за информални иновации