По силата на замисъла, по размаха на действията, по характера на последствията Левски може да съперничи на малцината деятели на типове революции в човешката история.
Революции, които изненадват съвременниците си със своята необикновеност, нестандартност, непредсказуемост, но и с абсолютната си необходимост.
Революции, които разбиват съществуващото статукво чрез уникалното информално мислене на своите идеолози, граничещо с гениалността на простите неща.
Преди 26 години, преглеждайки епистоларните послания на Левски до съидейниците му, почувствах потребност да вляза в задочен диалог с него като му напиша писмо.
Първата проверка за съпричастност на съвременниците ми към отправеното задочно послание до Левски беше неуспешна. Пратеното в Българското национално радио писмо до Левски по повод 150 г. от рождението му (1987 г.) остана без последствия.
И втората проверка по повод 155 г. от рождението на Левски (1992 г.) беше неуспешна. Писмото преседя в редакцията на в. „Култура“ и се върна.
Писано било третата проверка да е успешна. 8 години след написването на писмото до Левски, то намери своите съпричастни съвременници чрез страниците на националния седмичник за образование, наука и култура в. “Аз.Буки“. Пристигна при тези, които най-много го тачат – хилядите ученици (заедно с техните учители и родители), които попиват ум и разум, дух и творчество в десетките училища, носещи името „Васил Левски“.
Според графологичния му портрет, Левски е бил „личност, обичаща да пести време и пари и не страхуваща се да критикува недостатъците“. Точно сега пак имаме потребност от такава „личност, умееща да разбира и ръководи хората“.
С мисъл за появата на тази личност, поднасям своята почит и уважение към Информалната революция, осъществена от Левски, който ни остави в нестихващи размисли преди 140 години.