Международни дефиниции
Препоръка на Съвета от 20 декември 2012 година относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене (2012/C 398/01)
„За целите на настоящата препоръка се прилагат следните определения:
а) Формалното учене означава учене, което се извършва в организирана и структурирана среда, която е специално предназначена за учене, и обикновено води до присъждането на квалификация, в повечето случаи под формата на свидетелство или диплома; то включва системи за общо образование, начално професионално обучение и висше образование;
б) Неформалното учене означава учене, което се осъществява чрез планирани дейности (по отношение на учебните цели и учебното време) и при наличие на някаква форма на подпомагане на учебния процес (напр. връзка между учещ и преподавател); то може да обхваща програми за придобиване на професионални умения, ограмотяване на възрастни и основно образование за преждевременно напусналите училище; неформалното учене често е под формата на вътрешнофирмени обучения за актуализиране и усъвършенстване на уменията на работниците (напр. уменията по ИКТ), структурирани онлайн обучения (напр. чрез използване на образователни ресурси със свободен достъп), както и курсове, организирани от организации на гражданското общество за техни членове, тяхна целева група или за широката общественост;
в) Самостоятелното учене (информалното учене в английския оригинал на документа) означава учене, което е в резултат на ежедневни дейности, свързани с работата, семейството или свободното време. То не е организирано или структурирано по отношение на целите, учебното време или подпомагането на учебния процес; самостоятелното/информалното учене може да е непреднамерено от гледна точка на учещия; пример за резултати от самостоятелно/информалното учене са уменията, придобити от житейския и професионалния опит, уменията за управление на проекти или умения в областта на ИКТ, придобити на работното място, овладените езици и междукултурните умения, придобити по време на престой в друга държава, уменията в областта на ИКТ, придобити извън работното място, уменията, придобити от доброволческа дейност, от културни и спортни дейности, при работата с млади хора и дейностите у дома (напр. грижи за дете).“
В Меморандум за непрекъснатото образование на Европейска комисия по образованието (Брюксел, 2000) са дадени кратки определения на трите „основни категории целенасочена образователна дейност“:
- Формално образование – реализира се в официалните институции за образование и обучение и крайният му резултат са признатите дипломи и удостоверения за квалификации.
- Неформално образование – реализира се паралелно с основните образователни и квалификационни системи и обикновено не завършва с издаването на официален сертификат. Може да се реализира и чрез организации и услуги, създадени за допълване на формалното образование
- Информално образование – естествено съпровожда живота на всеки, не е задължително и организирано, може да не се осъзнава от самите индивиди като начин за получаване на част от техните знания и умения. Информалното образование е най-старата форма на образование и поставя най-важната основа на ранното обучение. Информалните форми на обучение представляват огромен образователен резервоар и могат да служат като източник за иновации в методите за преподаване и учене.”
Още през 1972 г. Международната комисия за развитие на образованието към ЮНЕСКО изготвя доклад за образованието днес и утре, в който са дадени официални дефиниции за формално, неформално и информално образование. Според авторите на доклада:
- формално образование е „йерархично структурираната и хронологично подредената образователна система”;
- неформално образование е „всяка образователна дейност извън установената формална система – функционираща отделно или като съществена част от по-обща дейност – която има за цел да служи на идентифицирани учащи и за определени образователни цели”;
- информалното образование е съпровождащо ученето през целия живот, при което всеки индивид усвоява нагласи, ценности, умения и знания от житейския си опит и образователните влияния и ресурси в своята среда…То може да бъде както преднамерено, така и непреднамерено (Faure, Edgar et al. Learning to be: the world of education today and tomorrow. Unesco, Paris, 1972. Цит. по Николаева, С. Неформално образование. Философии. Теории. Практики. Габрово, 2008, с. 27.)