Ако търсите в интернет на български език “информално образование”, ще попаднете погрешно на неформалното образование. Ако напишете на английски език “informal education”, ще откриете 1 050 000 резултата. Защото поради грешен превод, в българското езиково пространство е омаловажена една от съществените части на образователната триада: формално, неформално и информално образование.
Още през 1972 г. Международната комисия за развитие на образованието към ЮНЕСКО изготвя доклад за образованието днес и утре, в който са дадени официални дефиниции за формално, неформално и информално образование. Информалното образование влиза в официалната образователна политика на Европейския съюз още в края на 1994 г. В Меморандум за непрекъснатото образование на Европейска комисия по образованието (Брюксел, 2000) са дадени кратки определения на трите „основни категории целенасочена образователна дейност”. Въведен е и нов термин „широкообхватно образование”, което „включва в себе си като взаимно допълващи се разновидности формалното, неформалното и информалното образование.”
Как да ги разпознаем?
Формално е всяко образование, което се организира, реализира и контролира в съответствие с интересите на обществените институти за предоставяне на образователни услуги (училища, университети, академии). Осъществява се структурирано в системата на основното, средното и висшето образование. То е задължително до определена степен и възраст и завършва с придобиване на квалификационна степен и общопризнат документ за постигнати резултати.
Неформално е структурирано образованието, което се организира и провежда извън рамките на формалната система в институти на гражданското общество (неправителствени организации) или частни образователни центрове и школи, цели развитието на умения и не се съпровожда с документ за квалификационна степен.
Информалното образование е неорганизирано, неструктурирано и несистематизирано натрупване на знания, умения и навици в процеса на живеене. То е центрирано около придобиването на собствен житейски опит, което се случва преднамерено или непреднамерено по уникален за личността път.
Как се интерпретира информалното образование в чуждестранните източници?
Информалното образование е общ термин за образование извън стандартната училищна мрежа. То може да се отнася до различните форми на алтернативно обучение, което може да допринесе за изучаването на нова работа или трансфер на умения, които не са били непременно основните умения за предишна работа. То включва комуникацията, организационните умения, уменията за управление на времето и способността да се определят приоритети.
Информалното образование се свързва с опита, преживяването, практиката. Научаването от опита е свързано с действия като изпитване, преживяване, претърпяване. Опитността може да дойде и от случката, и от преживелицата.
Информалното образование е с продължителност през целия живот на човека. Този вид образование е обвързан с всички възможни, допустими и избрани от отделната личност начини за обогатяване на знанията, с разширяване на количеството и качеството на уменията, с преживяването като начин за придобиване и осмисляне на житейски опит.
Информалното образование се отличава с мобилност и мислене извън стандарта, както и с неограниченост (от време и пространство), непрекъснатост и често с находчивост. Неговият резултат е „авторството” на самия себе си като homo creabilis (от лат. сътворим, който може да се създаде. Нomo creabilis – самосътворяващият се човек.).
Човекът на новия век ще може да се образова във всякаква среда и да превръща хобито си в професия. Информалното образование му дава невероятен шанс за това.
Вижте още публикации на д-р Таня Желязкова – Тея по темата:
- Информалното образование като значим елемент от образователната триада. – Стретегии на образователната и научната политика, 2010, бр. 2, 164-180.
- Образователната пирамида. – Иновации в обучението и познавателното развитие. Образование и технологии, 2010, бр. 1 и на CD.
- Образованието на новия век – виртуално и информално. – е-Обр@зов@ние, бр. 39, декември 2010.
- Новата информална среда и идентичността на подрастващите. В: Националната идентичност – съвременен социален контекст и етични рамки. Сборник статии. Институт за изследване на обществото и знанието, БАН, 2011, 238 – 248.