Писмо до един ренесансово мислещ млад човек по повод
30 г. от 10.11.1989 г.
По времето на моето детство, юношество и младост нас ни подготвяха от ученическата скамейка за „ренесансови” хора.
Погледни мотото на Международната детска асамблея “Знаме на мира” под егидата на ООН: “Единство, творчество и красота”. Името и девизът на асамблеята са заимствани от философската система на Николай Рьорих (1874-1947) – руски художник и философ със световна слава. Асамблеята от 1988 г. постига рекорд, посрещайки в България участници от 135 държави. „Асамблеята е нова форма за дипломация и сътрудничество в името на мира. Подкрепена е от ООН, неговите подразделения ЮНЕСКО (за образование, наука, култура) и УНИЦЕФ (за децата), както и от други международни организации. През 1987 г. ООН удостоява „Знаме на мира“ със званието „Вестител на мира“ (wikipedia).
По време на моето ученичество и студентство ние имахме безплатен достъп до всякакви клубове, кръжоци и школи: аз съм възпитаник на „Школата по етнография” (10 г.) в Двореца на пионерите (днес Национален дворец на децата) и кръжока по „Фототехника” (4 г.) в Централна станция на младите техници (закрита).
Посещавала съм курсове по художествено слово и ораторско майсторство, пантомима и модерен балет, пеех в хор.
През целия ми ученически и студентски живот съм била член на местните ръководства на националните детски и младежки организации.
По време на градски и национални бригади съм ръководила десетки и стотици връстници като член на Батальонен комитет на 17 г. и зам.-командир на строителен батальон на 20 г.
Принудени бяхме, в най-добрия смисъл на думата, да мислим и действаме ренесансово, защото вървяхме към „светлото комунистическо бъдеще”, което никога не дойде.
По онова време имаше друг ЕС, който се наричаше „Съвет за икономическа взаимопомощ” (СИВ), и алтернатива на НАТО, която се наричаше „Варшавски договор”.
После по нечия воля дойде Перестройката, Преходът и Промяната.
Питането е към какво?
Посоката на историята накъде тръгна: напред и нагоре или назад и надолу?
По някакъв странен начин историческите събития изтриха като с гумичка „ренесансовото мислене” на моето поколение и животът ни потъна в прагматизма и материализма на новокапитализма.
Получихме повече права, но в един строго регламентиран приватизиран свят.
Пътят ни напред вече зависи не само от човешкия, но и от изкуствения интелект.
Препускащото житейско време вече не позволява да се компенсират пропуските ни от който и да е отрязък от него.
Предизвикателствата на историческото време изискват от нас готовност за постоянна промяна на знанията, уменията и компетенциите (чрез учене през целия живот), ако искаме животът да не ни изхвърли зад борда.
Практиката показва, че всеки харесва детството и младостта си, независимо как са преминали те.
По тази причина на идеологическата сцена се сблъскват толкова различни и противоположни позиции.
При по-продължителен живот обаче, особено в две принципно различни епохи, а днес не само на прага на два века, но и на две хилядолетия (рядък житейски шанс), имаш база за сравнение между това, което е било, и това, което е днес.
Проблемите, които се изправят пред нас, никога не са плод на някакви зли сили, които искат да ни покажат, че медалът има и друга страна.
Проблемите възникват от неумението да (си) обясним, да разтълкуваме и да разберем защо изобщо сме „тук и сега” на тази Земя.
Поздравявам те за това, че млад човек като теб, се е ангажирал да обединява хора от цял свят под формата на триалози за синергията между науката, изкуството и технологиите (http://relogia.net/)
При всички случаи ходът на историята е само напред и преобразованията й трябва да носят нови имена, ново съдържание, стъпвайки на най-добрите традиции от хилядолетните човешки постижения.
По този повод достигам до извода, че новата епоха, към която се стремим, ще бъде информалната епоха на многополярността (в политиката), толерантността (между народите), заедността (в икономиката) и вариативността (в културата), а новото „ренесансово мислене” е информалното мислене като интердисциплинарно, полифункционално и полисемантично.
д-р Таня Желязкова-Тея
Преживяла по равни части от „развития социализъм” и „постмодерния капитализъм”, отправила взор към предстоящия „иновативен информализъм”